Боян Йоргачевич – големият левскар, обичащ Левски с цялото си сърце

Обич, страст, уважение, хъс. Това са само част от думите, с които можем да опишем престоя на Боян Йоргачевич в Левски

Сърбинът пристигна в Левски преди малко повече от 2 години и половина, но те бяха напълно достатъчни, за да се превърне в един от любимците на всеки „син“ фен и без съмнение сред най-уважаваните и обичани чужденци, имали честта да облекат фланелката на Левски. Боян Йоргачевич не е юноша на Левски, вероятно никога не си е представял, че някога ще играе за българския гранд, може би е имал други идеи и планове в началото на кариерата си. Да печели големи трофеи, да става шампион, да играе на престижни финали. Е, факт – нищо от това не му се случи, докато беше на Герена.

Не му беше писано да спечели нито един трофей с Левски, пристигна в период, в който тимът изпитваше огромни хронични проблеми, които го лишаваха от възможността да се пребори за нещо голямо. Много играчи – и чужденци, и българи не биха се съгласили да се присъединят към Левски в подобни трудни за отбора мигове – липса на пари, неясни цели, несигурно бъдеще. Още по-малко биха останали.

Боян Йоргачевич направи своя избор. Реши да остане в Левски. Да се отдаде на каузата, в която сякаш се влюби още в първия миг, в който стъпи на стадион „Георги Аспарухов“

Той наистина не завоюва трофей с Левски, но успя да спечели нещо много, много по-голямо, което не се измерва в трансферни суми, нито седмични заплати в стотици хиляди евро, нито в броя титли в статията в Уикипедия. Боян Йоргачевич спечели любовта на сините фенове и не я спечели даром, защото тя никога не е идвала по този начин – няма и да се случи. Той си я извоюва със своето желание да бъде част от клуба, със своята страст и отдаденост под рамката на вратата, със своята искрена любов към Левски и всичко, което този отбор носи със себе си като идеи, история и смисъл.

Тук не говорим за качества и умения, каквито Боян Йоргачевич безспорно има, а за това колко е  ценно да бъдеш верен и колко силна може да бъде любовта към един отбор, който не ти е роден, но сякаш именно той е истинският ти дом, който толкова време си търсил. Домът, който, когато най-накрая откриеш ти дава онова специално усещане за дом, уют и чувство, че вече си на мястото си, че всички трофеи, купи и титли избледняват, губят значение на фона на това да бъде някой.

Колко са чужденците в историята на Левски, чиито имена са били скандирани от публиката , превръщайки привърженици и играчи в едно цяло?

Броят им се брои на пръстите на ръце. Не можем да кажем дали това е нормално или не – всичко е относително, както се казва, но знаем едно – че да се превърнеш в любимец на феновете, особено, ако не си юноша, се изисква много труд, много отдаденост, много любов, много уважение и разбира се да носиш духа на Левски в сърцето си. Самият Йоргачевич говори за Левски със същата страст, с която играеше :

От Охрид до Черно море има нещо много голямо. Тази любов се пренася от баща на син и ще я има вечно. Това е Левски. Искам децата ми да го знаят – че съм си оставил сърцето там.“

Феновете носим специален вид инстинкт, интуиция за подобни играчи и успяваме да ги разпознаем сред морето от безкрайни трансфери и временно пребиваващи наемници. Успяваме да видим бисера сред много плява. Боян Йоргачевич ще бъде левскар до края на живота си и винаги ще бъде добре дошъл в Левски – неговият истински дом. Там, където е оставил сърцето си.

Екип iSports.bg

Екип iSports.bg

Спортът е здраве, страст и начин на живот. Спортът е това, което ни мотивира да бъдем по-добри, да гоним успехи и да не се отказваме. Ще ви запознаваме с най-добрите в бранша. И ще взимаме пример от всички тях. Ние сме iSports.

Leave a Response