Полетът на орлите

Лудогорец завърши трети в своята група и ще играе в Лига Европа напролет

Признавам си, че и аз бях от онези, които не вярваха. Които не вярваха, че Лудогорец е в състояние да изпълни програма „минимум“, преди да стартира участието си в групите на Шампионската лига. А именно – да завоюва поне трето място в група А на надпреварата и да си гарантира участие в Лига Европа напролет.

Съмнявах се, че Лудогорец може да спечели битката с Базел, който, въпреки невероятния напредък на българския шампион, остава клуб от съвсем различно измерение спрямо стандартите на родната Първа лига. Какъвто е и Лудогорец, естествено. Но „орлите“ все още имат да извървят не малко път, за да достигнат, най-малкото, финансовия ресурс и мощ на клуб от калибъра на Базел. Доколкото и средата в България го позволява, защото е видно, че разградският клуб започва да се чувства клаустрофобично в заобикалящата го действителност.

И въпреки това, българският шампион спечели битката за третото място с любимия клуб на Роджър Федерер и ще играе и напролет в Европа. И заслужава изключителни адмирации за това! Макар и недолюбван от не малко български фенове на футбола, никой няма правото да отрече, че Лудогорец играе футбол на средно европейско ниво. „Орлите“ не разчитат на глуха защита и безцелно изритване на топката, а напротив – стремят се винаги да контролират топката, когато тя е в тяхно притежание, да я разпределят по земя, да се придвижват правилно на терена и да имат лицето на тим, който наистина знае какво прави на терена.

Джонатан Кафу е истинско откритие. Бразилецът е вече с цена, наброяваща осемцифрена сума, като не е изключено след края на сезона той да поеме към някое от големите първенства на планетата. Не по-малко класен е и неговият сънародник Натанаел, който успя да запълни дупката, оставена от продажбата на Жуниор Кайсара, макар и на другия фланг. Марселиньо винаги е класа, докато Вандерсон прави чудеса от храброст през този сезон. Абел Анисе винаги е бил един от любимците на Георги Дерменджиев и оправдава доверието, а ветерани в състава като Светослав Дяков и Владислав Стоянов внасят така нужното лидерство в съблекалнята. Дуото Моци – Паломино пък изнесе силни мачове, макар и Олег Пластун да е също силно амбициран за титулярна позиция. Комплименти заслужава и Върджил Мисиджан, който започна да възвръща формата си след един не особено добър за него период.

Лудогорец е така нужното ни доказателство, че и в спорта можеш да започнеш от нулата и да изградиш проект на дори средно европейско ниво. Стига да имаш стратегия, последователност, правилен екип и добър бизнес нюх. Инструментите и начините са тук, нужно е да знаеш как да ги използваш.

Без значение дали Лудогорец ще продължи напред и в Лига Европа, „орлите“ вече написаха нова страница в своята история. За първи път български тим успява да си гарантира продължаване напред в Европа посредством групите на Шампионската лига, което само по себе си е страхотен успех. За Лудогорец тази европейска кампания вече е успешна, без значение какво ще се случи напролет. Сега картите са на масата на собственика на клуба Кирил Домусчиев. Той може да запази отбора си и дори да го подсили, гонейки подобно успешно представяне и във втория по сила клубен турнир на континента. А може и да се раздели с някои от звездите си при наистина добра оферта. Остава да видим, какво точно е решил бизнесменът. А той рядко взима грешни решения, поне що се отнася до управлението на клуба.

Константин Симидчийски

Константин Симидчийски

Константин е роден и живее в София, макар и тя често да го вбесява до крайност. Пада си по тривиални неща като музика, кино, литература, спорт, видео игри и всичко останало, което може да запълни свободното му време по един смислен начин. Обича и котки, дори и когато те не го обичат.

Leave a Response