Вечно подцененият властелин на гола

Вечно подцененият властелин на гола

Едно голямо име в историята на световния футбол обяви, че слага край на кариерата си. Голмайстор №1 в историята на световните първенства Мирослав Клозе вече не е активен състезател. На 38-годишна възраст, бившият нападател на Кайзерслаутерн, Вердер, Байерн и Лацио реши да сложи „край“. След невероятна кариера и постижение, което го отрежда сред най-великите реализатори на всички времена.

Надали някой някога е предполагал, че именно наглед невзрачният нападател от полския град Ополе ще се превърне в най-добрият голмайстор в историята на световните първенства. Без да блести с фамозна техника или атракция в играта си, нито пък да изглежда впечатляващо на терена, карайки феновете да въздишат по отиграванията му, Миро Клозе успя да наниже 16 гола на световни финали. Повече от феноменални играчи като Роналдо и легендарния му сънародник Герд Мюлер. Повече от Жуст Фонтен, Пеле и Юрген Клинсман. Той – Миро Клозе.

Роден в Полша в семейството на спортисти, съдбата можеше да отреди съвсем други неща на Клозе. Можеше например да го направи национал на Полша, с което той никога нямаше да успее да запише името си със златни букви в историята. Още когато е 8-годишен обаче, Клозе пристига в Германия, знаейки не повече от две-три думи на немски език. И макар да няма полско гражданство, Клозе никога не губи връзка с родината си. В интервю за Der Spiegel през 2007 година нападателят споделя, че той и съпругата му Силвия разговарят с децата си на полски език, докато те учат немски в училище.

Освен, че при друго стечение на обстоятелствата, Клозе можеше изобщо да не играе за Маншфата, той можеше и изобщо да не играе футбол. Като тийнейджър Миро се колебае между футбола и кариера на дърводелец, явно не особено сигурен за бъдещето си в професионалния спорт. Сега той може да бъде повече от щастлив, че е избрал именно футбола, защото надали има дори един човек в Германия, който да не го познава.

Мирослав Клозе е един от големите парадокси на световния футбол за последните 15 години. И до днес не малко хора твърдят, че е дори нелепо нападател, който не притежава техническите умения да преодолее дори един футболист на дрибъл, да бъде най-успешният голмайстор в историята на най-престижния и голям форум на планетата – Световното първенство. И то изпреварвайки магьосник от калибъра на Роналдо.

И действително, Клозе създава подобно усещане. Могат да изминат 90 минути, без изобщо да го забележите на терена. Вероятно дори ще забравите, че той е там. Клозе дава вид на малко „дървен“ с топката, често изглежда така, сякаш тя го мрази. Не е и бърз, не разполага със спринт и натурална бързина, подобно на много други звезди. Ако не бяха 71-те гола за Германия и рекордните 16 попадения на световни финали, вероятно бихте сметнали, че говорим за футболист, чийто таван не би могъл да бъде нещо повече от скромен немски тим, чиято главна цел е да не изпадне.

Не винаги обаче нещата опират до това, как те изглеждат на пръв поглед. Защото макар и да изглежда като посредствен футболист без особени качества, Клозе притежава голмайсторски умения, с които малко други нападатели за последните години могат да се похвалят.

Мирослав Клозе е перфектен епитом на израза „fox in the box“ – нападател, който играе главно в малкото наказателно поле на съперника, използвайки вродения си усет за движение без топка и намиране на позиция. Едно от най-важните качества на всеки нападател е умението за заемане на позиция в наказателното поле на противниковия отбор. Колкото и талантлив да си, ако винаги се озоваваш в числено неравенство със защитниците, рядко ще успяваш да стигнеш до реализиране на попадение. Клозе бе нападател, който перфектно умееше да „намира“ мястото, където топката най-вероятно ще се озове в пеналтерията на съперника.

А останалото е ясно. Остава само да я вкара.

Голяма част от головете на Мирослав Клозе са реализирани именно по подобен начин – с отклоняване на топката в мрежата на противника от непосредствена близост. Трудно ще го видите да финтира няколко души или да прави задна ножица. Но не и нужно, стига в крайна сметка топката да се озове във вратата. А говорейки и за положителни качества, трябва да припомним, че са малцина нападателите в последните почти двадесет години, които да могат да играят толкова добре с глава, колкото Клозе. Подобно на тарани като Оливер Бирхоф и Улф Кирстен, Миро Клозе е част от едно особено поколение германски нападатели, които бяха истински майстори на играта с глава.

Футболът си казва „довиждане“ с един от своите големи герои, като 16-те гола на световни финали завинаги ще пазят мястото на Миро Клозе в пантеона на великите. Дори и вечно подценен и дори приеман с лек присмех, Клозе е човекът, който винаги се е смеел последен в лицето на критиците. И наистина, добре че не стана дърводелец.

Константин Симидчийски

Константин Симидчийски

Константин е роден и живее в София, макар и тя често да го вбесява до крайност. Пада си по тривиални неща като музика, кино, литература, спорт, видео игри и всичко останало, което може да запълни свободното му време по един смислен начин. Обича и котки, дори и когато те не го обичат.

Leave a Response